[ Page principale | La Bible ]

 

 

 

ОТ  ПОГУБЛЕНИЕТО

 КЪМ  СЛАВАТА 

 

 

 

 

БОГ  ДОТОЛКОВА  НИ  ОБИКНА...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Библейските цитати са предадени според възможно най-близкия до оригинала превод.

         1.       ЧОВЕКЪТ

    а.  Божият  образ

    б.  Падението,  смъртта,  съдът

 

         2.       ИЗКУПИТЕЛНАТА  ЖЕРТВА

    а.  Агнецът  Божий

    б.  Кръстът

    в.  Изкуплението

    г.  Извършеното дело

 

         3.      СПАСЕНИЕТО  ПОСРЕДСТВОМ                                      ВЯРАТА

    а.  Предложената  благодат

    б.  Вярата, приемаща предложения дар

 

         4.      ВЕЧНИЯТ  ЖИВОТ

    а.  Един  нов  живот

    б.  Изново  роден

 

5.       БОЖИЯТА  БЛАГОДАТ : ОПРАВДАНО,  БИЧАНО  ЧЕДО  

 

         6.      ДУХЪТ  ВЪВ  ВЯРВАЩИЯ

 

         7.      ХРИСТОВОТО  ЗАСТЪПНИЧЕСТВО

       а.  Жертвоприносителят

       б.  Застъпникът

 

         8.      ОКОНЧАТЕЛНОТО  ИЗБАВЛЕНИЕ

 

 

         Следващите страници целят само да изложат в най-общи линии Божията любов към човека такава, каквато ни я разкрива Библията.

         Библията, наричана още  „Свещенно писание“ е „Божието слово“, откровението на Неговите мисли. И единствено в нея трябва да търсим познанието за Бога, както и самопознанието, за да проумеем сегашната си участ и да узнаем какъв ще бъде вечният ни живот. Ние можем единствено да се заемем с неотстъпното за самите вас четене на Библията, молейки се богу да благослови този прочит в името на вашата душа.

         Библията се състои :

         -  от  Стария  завет, разделен на 39 части или книги ;

         -  от Новия  завет, разделен на 27 книги (4 Евангелиета, Деянията на Апостолите, 21 Послания, Откровението).

         За да се улеснят цитиранията и издирванията, книгите са разделени на глави, самите те подразделящи се на стихове.

         Цитатите, които ще срещнете в този трактат, са взети от Библията и са придружени със съответните обозначения : книга, глава, стих. Така например : 1 Йоан 1:7 ще означава : Първо послание на свети  Йоан, глава 1, стих 7.

 

ОТ  ПОГУБЛЕНИЕТО

 КЪМ  СЛАВАТА

 

 

БОГ  ДОТОЛКОВА  НИ  ОБИКНА...

 

 

1.      ЧОВЕКЪТ

а) Божият образ

         Ние се различаваме от всички останали живи твари по земята доколкото, съзнателно или не, сме във взаимоотношения с Бога. Това, всъщност, е отличителният белег на човека. Бог, създателят на всичко, го сътвори по Свой образ и подобие. И не се ограничи само да го извика към съществувание чрез всесилното си Слово, но го и оформи, и му вдъхна „живителният дъх“. Той направи от човека едно привилигеровано, свързано с Него създание, и му даде да властвува над всички останали твари.

         Живителната искра у нас биде запалена от Божия дъх : тя не може да угасне. „Човекът се превърна в жива душа“. Затова, въпреки че тялото ни се превръща в прах, душата ни, онази нематериална част от нашето същество, е вечна. Онова, което ни издига над животинския свят, са не само интелигентността и говора ни, но и чувството ни за живота отвъд смъртта, както и присъщото ни устремление към божественото начало, налично дори и у най-примитивните народи.

         Бог, изпълнен с извечна благост към човека, му се разкриваше драговолно и всякога, по най-различни начини :

         Разговаряше направо с него през първите времена от съществуванието на човечеството ;

         Във всичко заобикалящо човека, Той остави постоянно свидетелство, което да му позволява, посредством интелигентността, да почувствува Неговата вечна мощ и Божественост ;

         И най-сетне, предаде последователните си наставления писменно, като накара свети хора, вдъхновени от Светия дух, да ги запишат. Ето защо сега, пълният сборник с Неговите  начини на общение и наставляване, представляващ Светата Библия, е сигурният извор, от който можем да черпим, за да се запознаем с Божията промисъл. Цялата Библия, и само Библията има за нас онзи безспорен авторитет на БОЖИЕТО СЛОВО. На нея единствено можем да се позоваваме, за да осветляваме взаимоотношенията си с Бога.

 

б)  Падението, смъртта, съдът

         Създанието може да бъде само в положение на зависимост по отношение на своя Създател. Библията ни разказва, как Бог наложил на първия човек една единственна възбрана : поставен в райската градина, Едем, Адам имаше достъп до всичко, с изключение на плода от дървото на познанието на доброто и злото, от който не биваше да яде в никакъв случай. Но той се поддаде на Сатанинските насърчения и престъпи забраната, като по такъв начин въведе греха в света (Битие 3).

         Това неподчинение представляваше незачитане на Божията заръка и предизвикателство към Божията власт. На Бога не оставаше друго, освен да изпълни присъдата си. Заедно с греха, смъртта, която е негово следствие, проникна в света и след Адам тя премина у всичките му потомци, защото всички те съгрешиха (Римляни 5:12-14). У всеки човек е заложен дълбокият стремеж да действува противно на Божията воля : това именно е „трехът“, подмолният извор на всички „грехове“, действия, слова, чувства, противопоставящи се на Божията воля.

         Човек е длъжен за цялото си поведение да дава сметка на Бога (Римляни 14:12). Новото качство, придобито чрез неподчинението, превърна човека в същество отговорно, различаващо доброто от злото, но неспособно да върши добро и да се въздържа от зло. Самата му природа, наследена от Адам, която в Библията се нарича „плът“, не може да се подчини на Божия закон (Римляни 8:7).

         Но и смъртта, на която човек е справедливо осъден, защото е грешен, не е окончателно уреждане на сметката. „Отредено е на людете да умрат накрая - и после идва съдът“, тържественно оповестява Божието слово (Евреи 9:27).

         Да умреш в греховете си (Йоан 8:24), да застанеш на съд пред Бога, преизпълнен с греховете си, колко страшна перспектива е това ! Това е, което прави смъртта да изглежда така страшна и което я превръща в „царя на всички ужаси“ (Йов 18:14). Човекът, обладан от страх, се мъчи да си внуши, че няма Бог, че „след смъртта е небитието“ ; и ето че Сатаната, вечният измамник, закотвя човека в неговото безверие.

         Но людското безверие с нищо не накърнява истината за Бога. И Библията предварително обрисува сцената на очакващия човека съд :

         „И видях глям бял престол и Седналия на него, пред чието лице побягна земята и небето ; и за тях се не намери място. След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред трона ; отвориха се книги ; отвори се и друга книга - книгата на живота ; и мъртвите бяха съдени по записаното в книгите, според делата им. И морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и Хадес (преизподнята) върнаха мъртвите, които бяха в тях и съден биде всякой според делата си ; а смъртта и преизподнята бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт. И ако някой не бе записан в книгата на живота, бе хвърлян в огненото езеро“ (Откровение 20:11-15).

         Скъпи читателю, нима и ти се отправяш към тази страшна развръзка ?

         Няма ли начин да s се убегне ? Не се ли касаеше за книгата на живота ? Чий имена ще са вписани в този списък на спасените ? Безспорно онези, които не ще отговарят за никакви грехове. Но ето че в Библията неумолимо се заявява : „Никой не е праведен, няма дори и един“ ; „няма разлика, защото всички съгрешиха“ (Римляни 3:10,22,23).

         А съвестта ни като ехо повтаря Божествените слова. Търсим да умаловажим грешките си, да намерим извинения, да установим, в наша полза, паралел с някой по-виновен от нас. Напразно : не пред присъдата на някакъв човек ще се намерим изправени, а пред абсолютната Божия справедливост. Ние далеч не сме подготвени за нея ; следователно сме загубени, защото в себе си не намираме нищо ; заслужаваме само една вечност от нещастия, далече от Бога.

 

2.      ИЗКУПИТЕЛНАТА  ЖЕРТВА

а)  Агнецът  Божи

         Но онази книга на живота, в която трябваше да бъдеш записан, за да избегнеш присъдата, е наречена в един друг пасаж на Откровението (13:8) с многозначителното наименование „книга на живота на Агнето, принесено в жертва“. Държащият книгата на живота е пожертвуваното божие Агне, който, като жертва премина през смъртта на наше място, за да заплати за нашите грехове. Това е, както ни се казва, „явилият“ се „за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва“ Христос (Евреи 9:26). Да погледнем на това по-отблизо :

         Бог, който е Свят, не може да подмине греха, да не го накаже ; за Него „виновният никак не може да бъде оневинен“. Но същият този Бог е и „Бог на любовта“, „милосърден и човеколюбив“ (Изход 34:7,6), който „намира откуп“ (Йов 33:24), т.е. начин да прояви милост към грешника, но и същевременно да го осъди за греха му.

         Какъв е този начин ? Бог, безспорно, не може да го намери сред хората : „Човек не може да изкупи брат си, нито да даде Богу откуп за него“ (Пс. 48:8/49:7). Никакъв източник всред тези грешни създания, които ще трябва да отговарят, и при това всеки сам за себе си, за ужасната си греховност.

         И тогава Бог, който е любов, „изпрати Еднородния си Син в света... за да стане изкупителна жертва за нашите грехове“ (1 Йоан 4:8-10). Любов необяснима, милост необозрима : обичният Син на бащата, предметът на Неговата вековечна обич, се превърна в Агнето, в жертвата за греха, „непорочният и чист, предназначен още преди свят да се създаде“ (1 Петър.1:19). Христос беше предвечният Божий източник срещу мизерната човещина. И в необходимия момент Бог Го изпрати ; а самият Христос, в пълно съгласие с Отца, се представи : „Ето, рече Той, ида, за да изпълня Твоята воля“ (Евреи 10:9).

         Той извечно беше до Бога : Той Самият беше Бог, Създател и Поддръжник на света (Йоан 1:1-3; Евреи 1:2,3; Колосяни 1:16,17) ; и чрез него „Бог се яви в плът“ (1 Тимотей 3:16). „Принизи Себе си, като прие образ на раб и се уподоби на човециите“ (Филипяни 2:7).

         Той влезе в света, както людете влизат в него, като се роди като дете, но още преди рождението си, бе оповестен като Син Божий и същевременно като Спасител, и чрез самото си име - „Исус“, което означава „Вечен спасител“ (Лука 1:31,32,35; Матей 1:21). Синът Божий, дошъл като Спасител, живя живота на човек, бидейки непрестанно и Бог, тъй както беше и човек. Това е необозримото тайнство на превъплъщението : Защото и „никой не познава Сина освен Отца“ (Матей 11:27; Лука 10:22).

         На земята имаше най-сетне, в лицето на Исуса, един съвършен, непорочен човек, чиято единственна цел беше да изпълни волята на Бога и да Го прослави. Бог на два пъти заяви : „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17; 17:5).

         Обаче този живот на съвършенство, посредством могъществото на Светия Дух, не бе в състояние да донесе спасение на людете. Напротив, неговата святост още повече подчертаваше тяхната неблагочестивост. Исус беше „истинската светлина“, тази, която „просветлява, идваща в света, всеки човек“ (Йоан 1:9). „Но човеците обикнаха повече мрака нежели светлината, понеже делата им бяха тъмни“ (Йоан 3:19). Исус беше същевременно проявление на Божията любов, но людете s отвърнаха с омраза. Те низвергнаха Божия пратеник. В края на своя път Христос можа да рече : „Те видяха и намразиха и Мене и Отца Ми“ (Йоан 15:24).

         Людската омраза стигна дотам, че хората Го приковаха върху кръста, за да Го умъртвят, светият Син Божий. Така достигнаха върха на неблагочестието си, поемайки върху си най-страшната вина, провиквайки се : „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чадата ни !“ (Матей 27:25).

         За човека можеше ли да има все още някакава надежда ? Никаква, разбира се. Е, добре, в тази именно крайност заблестяват по най-ярък начин безкрайната Божия милост и любовта му към грешника.

 

б)  Кръстът

         Ако многообичният Син Божий бе дошъл в света като човек, то бе не само за да води в него безгрешен живот, отдаден на Божията прослава, но и за да извърши чрез своята смърт делото за нашето спасение. Откупът, който никой вече сам осъден човек, не можеше да заплати за другите, Той можеше и идваше да даде. „Синът човешки, казваше Той, Сам наричайки се така, Синът Човешки не дойде за да Му служат, но да послужи и даде живота си като откуп за мнозина“ (Матей 20:28; Марко 10:45).

         Той, безгрешният, можеше да умре за другите, да заплати техния грях. Взе участие „в плът и кръв“, и така преоблече човечеството, та чрез смъртта Си да получи нашето освобождение (Еврей 2:14). „Но затова и дойдох“, добавяше Той (Йоан 12:27).

         Хората Го обрекоха на смърт, и поради това, вината им е пълна. Но те можаха да сторят това само защото самият Той се остави да бъде заловен и разпънат от тях. „Аз си давам (или оставям) живота, казваше Той,... никой не ми го отнема, но Аз Сам от Себе си го давам. Имам власт да го дам и имам власт пак да го взема“ (Йоан 10:17,18). Той „принесе душата Му в жертва заради греха“ (Исай 53:10). Беше доброволната жертва, поела сама върху Себе си греховете ни ; „и Всевишният стовари върху Му греховете на всинца ни“ (Исай 53:6).

         Божията справедливост изискваше наказанието за тези грехове, което Исус пое върху Себе си, да бъде понесено. И това е именно връхната точка на жертвата върху кръста.

         Исус изстрада най-напред болките от ужасното мъчение, на което го бяха подхвърлили  хората, и същевременно сърцето Му бе разбито от отхвърлянето. Но безкрайно по-страшни бяха онези страдания на изкупленето, страданията, наложени Му от самия Бог, заради нашите грехове.

 

в)  Изкуплението

         В продължание на три часа мрак обви земята и изолиран всред тъмнината, Спасителят понесе всичко що следваше от греховете, които Той доброволно бе поел. „Злини безбройни са ме окръжили ; постигнаха ме беззаконията им, то дори да виждам не мога ; те са повече от космите на главата ми ; моето сърце ме остави“ (Псалом 39:13/40:12), изрича Той пророчески.

         Той, Светият, Справедливият, „олицетвори греха заради нас“ (2 Коринтяни 5:21). Той, който когато бе човек, живееше в непрекъснато общение със своя Бог, Той бе изоставен. Неговото безкрайно побиращо сърце, през тези три часа изтърпя онова, което трябваше да бъде нашето вечно наказание. Къ края на тези часове на мрак, проехтя покрусенияму вик : „Боже Мой, Боже Мой, защо Ме изостави“ (Матей 27:46; Марко 15:34).

         Защо ? - за да може на безгранично виновните люде, спасени благодарение Божието милосърдие, да бъде спестено изоставянето, т.е. вечната раздяла с Бога, което все пак, в действителност, те зслужават.

 

г)  Извършеното дело 

         Присъдата беше изпълнена. Този, който бе заел нашето място като подсъдим, изкупи провиненията ни, които доброволно бе поел върху Себе си, заявявайки : „Свърши се !“ (Йоан 19:30). Той приемаше смъртта, за да заплати изцяло онова що заслужава грехът, но я приемаше като победител : от тялото на мъртвия Христос избликнаха кръв и вода, след като един римски войник Го промуши с копието си (Йоан 19:34). Това бе залогът за едно всецяло завършено дело : водата, символ на очистването, означаваше, че отсега нататък греховете можеха да бъдат опростени ; кръвта, символизираща извършеното изкупление, сочеше, че изискванията на Божията справедливост, бяха удовлетворени.

         Сутринта, на третия ден, Бог засвидетелствува своето задоволство от жертвата на Сина Си като Го възкреси измежду мъртвите. Самият Исус се представи, оживял, на своите ученици, като в продължение на четири дни им даваше доказателства за своето възкресение (Деяния 1:3). И затова свидетелствата за този важен акт са много (1 Коринтяни 15:3-8).

         Сега Бог можеше да проявява милосърдието Си. На пропадналия грешник Той можеше да дари избавлението, което Исус изкупи на кръста. На врага Той можеше да възвести посланието за мир : „Примирете се с Бога !“ (2 Коринтяни 5:20), „Защото Христос... умря за нечистивите... Още когато бяхме грешни“ (Римляни 5:6,8). По такъв начин „Бог доказва любовта Си към нас“ (Римляни 5:8).

         Подобна любов може ли да остане незачетена ? Пази Божията любов, която в името на спасението на жалките същества, които сме ние, подложи Еднородния Си Син на съд и на смърт, може ли да ни остави равнодушни ? „Как ще избегнем, ако загърбим такова велико спасение“ ? (Евреи 2:3).

 

3.      СПАСЕНИЕТО  ПСРДСТВОМ  ВЯРАТА

а)  Предложената  благодат

         На кого, всъщност, се предлага тази милост ? - На пропадналия грешник, т.е. на всички, защото всички ние сме грешни. „Тези, които са здрави, нямат нужда от лекар, нуждаят се болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Лука 5:31,32). Ако вие самите не сте се убедили,че сте виновни пред Бога, ако не ви плаши перспективата от предстоящия съд, вие сами отблъсквате това послание, сякаш то не е предназначено за вас. Мислите си че нямате нужда от него. Ние можем само настойчиво да ви предупредим : Пътят ви на личната справедливост ви води към погубление. Поставете сеза момент под Божията светлина и ще съзрете какво представлявате в действителност. Сменете посоката, покайте се, докато е време.

         Но ако приемете Божията присъда, според която сте „умрели в грешките и греховете си“ и разделени от Него, изворът на живота, тогава послушайте Неговото оповестяване на благодатта Му.

 

б)  Вярата,  приемаща  предложения  дар

         „Но какво трябва да направя, се питате, може би вие, за да получа прощението му за мене самия ?“ Какво да сторя ? - Нищо. Ние не можем да направим нищо, но можем да вярваме. Милостта ни се дава безвъзмездно (Римляни 4:3-5). „Правя“ е дума на горделивецаа, който не иска да признае своята пълна безпомощност, и който би искал само да бъде съучастник в съвършенното божие дело. „Вярвам“, напротив, е думата на Бога, който неуморно повтаря : „Повярвай ! Само повярвай !“

         - „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш“ (Деяния 16:31).

         - „Ако с устата си изповядваш Господа Исуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш. Понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение“ (Римляни 10:9,10).

         - „Който вярва в Сина, има вечен живот“ (Йоан 3:36).

         - „Чрез Него (Исус) ви се възвестява прошка на греховете, и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез него се оправдава всякой вярващ“ (Деяния 13:38,39).

         - „Мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона“ (Римляни 3:28).

         - „Човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса, за да оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона ; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът“ (Галатяни 2:16).

         - „По благодат сте спасени чрез вярата ; и това не е ваша заслуга - Божий дар е ; не е от дела, за да не би някой да се самовъзхвали“ (Ефесяни 2:8,9).

         - „Бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Исуса христа“ (Римляни 5:1).

         И сам Исус п&