[ Page principale | La Bible ]
ДА ВЪРВИМ
ВЕДНО
С ИСУС ХРИСТОС
Х. Л. ХЕЙИКООП
Библейските цитати са предадени според възможно най-близкия до оригинала превод.
Скъпи приятелю,
Въпросът, който задавате е от огромно значение и изисква да бъде разглеждан внимателно; затова искам веднага да ви отговоря.
Вие ми пишете, че често, в лични разгоиори, както и на събирания ви се казва, че би трябвало да преживеете обръщение, но вие не изпитвате нужда от това. Вие сте се посветили изцяло на вашата работа, имате спокойно домашно огнище, близки приятели; очаквате че скоро ще имате добро повишение и освен това бихте желали да видите нещо от света. Следователно, вие сте напълно доволен от обстоятелствата, и за да бъдем искрени, тези непрестанни увещания да преживеете обрьщение ви изглеждат съвършено безполезни; те вече са ви дошли до гуша.
Разбирам ви много добре. Има хора, които прекарват времето си да се занимават с делата на другите, да дават добри съвети и да казват, че това, което вършите не е добро. Да слушаш това безспирно, сигурно не е приятно, още повече, че не сте убеден в правотата на тези хора.
Според една легенда, веднъж един цар поискал да изпита един много интелигентен младеж. Той го попитал: Колко трае вечността ?
Младежът отвърнал :Царю, в една далечна страна има много висока планина, чийто връх се издига над облаците. Тази планина е от бронз. На всеки сто години идва една малка птичка и удря по нея с клюна си. Е добре. Когато по такьв начин планината бьде изтрита до такава степен, че да не се вижда, една секунда от вечността ще е изтекла.
Този отговор не дава ли представа за безкрая на вечността ? И въпреки това той не е точен, защото във вечността няма нито минути, нито секунди. Там и хиляда години са като един ден и един ден - като хиляда години (2 Петр. 3:8). Вечността няма край; тя е безкрайна.
Тази алегория позволява да доловим нещо в отношението между продължителността на земния живот и живота ни във вечността. Какво са десет, петдесет, осемдесет или дори сто години ? Тогава нима не е важно да знаем къде и как ще я прекараме ?
Това ме кара да мисля за една друга история. Както знаете, през Средновековието повечето принцове са имали шутове в дворците си. Обикновено, това били хора с някои телесни уродства, облечени в смешни дрехи, които чрез шегите и глупавите си забележки трябвало да забавляват господарите си. Такива били клоуните от онова време. Веднъж един принц подал на своя шут шапка, която по онова време само лудите носели (островърха шапка, украсена със звънчета и камбанки) и фалшив скиптър, и така го коронясал за цар на шутовете. Но при това поставил условие: шутът да ги даде на онзи, който се окаже по-луд от него. Не след дълго принцът легнал тежко болен. Шутът отишъл да го посети и запитал дали ще оздравее скоро. Принцът му отговорил, че според лекарите не се очаква нищо добро, скоро щял да умре.
Е, добре! - казал лудият. Вие навярно вече сте се приготвили за дългото пътуване и сте уредили всичко да е готово, за да бъдете приет.
Не, казал принцът. Точно това е най-лошото! Не знам как ще бъда приет.
Нима не знаехте, че ще ви е необходим цял един ден за това пътуване ?
Знаех, разбира се, много добре, но никога не ми се е налагало да мисля за всичко. Имаше толкова много други неща за правене...
Все пак, продължил шутът, когато предприемахте пътуване, па макар и за ден, винаги глашатай ви предвождаше и се грижеше за всичко: с какво ще се храните, какво ще пиете и т. н. А когато заминавахте за няколко дни, седмици или дори за няколко месеца всичко се приготвяше предварително: няколко дни преди тръгването ви много от вашите слуги се отправяха предварително, за да приготвят всичко необходимо за посрещането ви. А излиза, че за това тъй голямо пътуване изобщо не сте се приготвили. Затова ви връщам шапката на луд и скиптъра, защото самият аз никога не съм бил толкова луд. Не е ли бил прав шутът ?
Повече от десет години вие сте ходили на училище, сега работите по цял ден, но вечер продължавате да учите, за да постигнете по-добро положение. И така двадесет години вие работите неспирно, за да можете после в продължение на четирдесет години да живеете охолно, а и по-късно да се препитавате от пенсията си или от икономии в продължение на десет години, а ако достигнете и до дълбока старост, в продължение на двадесет години. Какво бихте си помислили за такива родители, които не пращат децата си на училище и не ги насочват да си изберат професия с аргумента: «Нека си играят спокойно, без да мислят за бъдещето ! Когато достигнат възрастта сами да се издържат, те ще се справят ! ?
След като полагате усилия и жертвувате толкова години от живота си, за да имате от какво да живеете добре още петдесет или шестдесет години, с какво бихте се извинили, че не сте помислили за вечността и сте загърбили въпроса: къде ще бъдем през вечността ? Още повече, че не можете да сте сигурни ще получите ли добро място, ще се разболеете ли, или ще умрете, преди да сте достигнали до нея. Но вие отлично знаете, че вечността е пред вас. Писано му е на човека веднъж да умира ! Това Библейско твърдение нито веднъж до сега не е било поставяно под съмнение дори от най-големите скептици и най-закоравелите атеисти. Те не смеят да го отрекат, защото кой не е виждал смъртта да хлопа на вратата на някой от близките му ?
Но как продължаваше стихът от Евр.9 ? ... а сетне съд. Не е ли непростимо безумие да не се погрижим за нищо и да оставим нещата да вървят от самосебе си ? Разбира се, един ден сами ще видите къде сте през вечността. Но... тогава вече няма да има начин да промените вечността.
На мястото където дървото падне, там то ще си и остане (Екл. 11:3).
Може би ще кажете: За какво да бързам! И така вече имам да върша толкова неща. А и нямате никакво желание да посветите свободното си време на такава злокобна тема като смъртта. Мислите си, че ще имате достатъчно време да поразмислите за тези неща когато станете малко по-възрастен, когато вече сте успели да се порадвате на живота и сигурно ще ви остава повече свободно време.
Сигурни ли сте, че ще живеете още петдесет години, тридесет, или пък само десет, или само още дванадесет месеца ? Или дори дванадесет часа ?
Спомням си за един търговец в Холандия, който слушаше от прага на магазина си проповед, изнасяна на улицата. Когато проповедта свърши, той се прибра в къщи, седна на един стол, и в следващият миг вече беше мъртав!
И дори още много да ви остава да живеете, бихте ли искали да правите това, което ви се харесва докато сте млад и здрав, а на Бога да отдадете само остатъка ? Ако си избирате да живеете така (и ако продължите да сте още жив) Бог все още ли би ви приел ?
Разбира се, Бог... иска всичките люде да се спасят (1 Тим. 2:4); на всички хора Той казва:Примирете се с Бога (2 Кор. 5:20). Той прие разбойника от кръста и хиляди други, които се обърнаха към Него на смъртното си ложе. Познавах една жена, която на 85 години преживя обръщение.
В Йов, 33 глава, виждаме, че Бог говори веднъж, и два пъти на човека и ако той не послуша гласа Му, запечатва поуката в него.
След като Фараонът бе отказал неколкократно да се подчини, Бог закорави сърцето му така, че той вече не можеше да преживее обръщение.
След присвояването на Църквата, Бог ще изпрати на всички онези, които бяха чули Евангелието, но не бяха повярвали в него ... заблуда... та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината. (2 Сол. 2:11,12). Бог може да извърши същото и спрямо вас, ако продължавате да отхвърляте поканата му да преживеете обръщение (Деян. 17:30,31): Бог, прочее, без да държи сметка за времената на невежество, заповяда сега на всички люде навсякъде да се покаят, тъй като е определил ден, в който ще съди обитаемия свят справедливо и чрез човека, когото е определил; за което вече е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.
Не желаете ли и вие сериозно да се замислите по този въпрос и сега да дойдете при Бога, за да изповядате пред него греховете си и да Го помолите да ви приеме ?
И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява : молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, който заради нас направи грешен Онзи, който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога (2 Кор. 5:20,21).
Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си (Евр, 4:7) !
Сърдечни поздрави.
Ваш брат в Господното служение
Х. Л. Х.
Скъпи приятели,
Сега вие ме питате, защо трябва да преживеем обръщение и какво в същност е обръщението ?
Най-простият отговор на въпроса ви е този: защото Бог казва! Когато Бог говори, не Му се отвръща. Ние сме негови създания и като такива трябва да се преклоним и да се подчиним. Но ти човече, който си, що отговаряш против Бога ? Създаденото нещо ще рече ли на онзи, който го е сътворил: Защо...(Римл. 9:20) ? В Деяния 17:30 четем: Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички люде, навсякъде, да се покаят. Да, споменава се около осемдесет пъти за покаяние (обръщение) в Стария завет и около седемдесет в Новия.
Но Бог ясно ни показва в Словото Си защо заповядва на хората да се покаят. Към вас е търпелив, не искащ някой да погине, но всички да дойдат на покаяние (2 Петър 3:9). В Деяния 17 мотивът на заповедта му към хората да се покаят е, че е назначил ден, в който ще съди справедливо обитаемия свят. Идва денят, когато всеки ще трябва да дава сметка за живота си на своя Създател. И Бог, който познава хората, ще каже тогава като съдник: Понеже всички съгрешиха и не заслужават да достигнат до Божията прослава(Римл. 3:23). Ето защо Бог иска от човека да преживее обращение, защото това е добро и приятно за Бога, нашият Спасител, който иска всичките люде да бъдат спасени и да достигнат до познание на истината (1 Тим. 2:3,4).
Основната причина, поради която Бог заповядва на хората да се покаят е, че човекат не се е подчинил на своя Сьздател, че той е грешник и ще бъде справедливо осъден от Бога.
Каква горчива истина! В дейтвителност много хора не мислят за това и дори го отричат. Но самите те убедени ли са в това, което говорят ? И нима един честен човек може да отрече, че често върши лоши неща ?
Многократно съм имал случай да запитам тези, които на висок глас твърдят, че винаги са живели честно и че никому не са причинили болка, дали съвестта им никога не ги е укорявала за някоя постъпка, дума или мисъл. И почити никой не е имал смелостта да отвърне, че съвестта му никога не го е упрекнала.
Грешникът е човек, който е грешил. Той не става такъв само след като вече е извършил много лоши деяния. Един единствен грях е достатачен да стори от човека грешник. Всеки сам може да установи това в ежедневието. Никой няма да каже: Този или тези не са убийци, защото до сега не са убивали повече от един или два пъти. Но когато става дума за отношението му към Бога, човекът би искал да приложи друга мярка, защото иначе той трябва сам да се осъди.
Бог на всекиго е дал съвест (Римл. 2:15), която да свидетелствува за лошите неща, които човект върши. Не че съвестта разкрива всичко, което е лошо. Нашата съвест се влияе и оформя от обкръжението, в което живеем. Но тя се обажда винаги, когато човек извършва нещо, считано за лошо, от обществото, в което е израснал. Бог се е погрижил всички хора, дори тези, които никога не са чували да се говори за Него и които не познават Словото Му, да бъдат предупредени когато съзнателно вършат неща, които знаят, че не са добри, за да могат всички да размислят и да стигнат до убеждението, че са лоши и виновни.
Ако се вгледаме в собствения си живот, колко ли грехове вече сме извършили съзнателно, самонадеяно ? Да предположим, че сте на осемнадесет години и че през първите осем години от вашето съществувание вие съзнателно не сте постъпвали лошо. Всщност това е погрешно, защото много добре знаете, че съвестта ви вече се е обаждала и тогава. Но след тези първи осем години, колко пъти още съвестта ви е проговаряла ? Да допуснем веднаж дневно. Това прави 365 пъти годишно и 3650 пъти досега за вас. За човек на 28 години това би правило 7300 пъти, а пък за някой на 68 години - 21,900 пъти.
Следователно вие сами виждате, че съвестта ви вече е привличала вниманието ви поне 3650 пъти за някой грях (а всъщност, това не е ли бивало много по-често ?). Може ли някой, допуснал толкова много грехове да твърди, че не е грешник ? Праведният Бог трябва ли да оправдае такъв човек.
Всичко това не е ли напълно достатъчно да докаже, че всеки човек заслужава съд и трябва да се изповяда пред Бога, че е сгрешил против Него и заслужава вечна погибел ?
Сега се явява един друг въпрос. Човек не е ли виновен единствено за греховете, които е допуснал напълно съзнателно ? Не е ли виновен също и когато е можел да знае, че начинът, по който е постъпил не е бил правилен ? И когато някой закон се окаже нарушен, съдията няма ли да обяви за виновен дори и този, който твърди, че не познава този закон. А би трябвало да го знае, защото вече е бил оповестен. Откъдето и максимата: Никой не е оправдаван поради незнаене на закона! Когато определя присъдата съдията би могъл все пак да държи сметка и за това, ако се докаже, че нарушителят не е познавал закона. Един адвокат, който би нарушил точните разпоредби на закона, ще бъде наказан по-строго отколкото някой незнаещ, извършил същото нещо. Но и в двата случая, съдията ще ги обяви за виновни.
В Словото Божие откриваме същия принцип: Ако някой съгреши, и направи това по отношение макар и на една от заповедите на Всевишния, наставляващи какво не бива да се върши и не си даде сметка за това, той ще бъде виновен и ще понесе своята вина .... И ако стори каквото и да е нещо, което Господ е заповядал да се не прави, макар че не го е знаел, пак ще бъде виновен и ще носи простъпката си (Лев. 5:15,17). Това лесно се разбира. Човекът, който като създание е отговорен пред своя Създател и който трябва да отговаря за делата си пред него, нима има правото сам да решава в какво е виновен или невинен ? Това е неприемливо ! Единствен Създателят, Оня, който е създал човека и му е възложил мисия, има право да съди дали неговото създание е било на висотата на своята отговорност. Бог единствен определя какво е грях. Ако и ние искаме да знаем, необходимо е да вникнем в неговите мисли.
По този въпрос Божието Слово е твърде ясно. В Битие 1:28 и 2:15-17 виждаме мисията, която Бог бе възложил на човека. Той трябваше да обработва и да пази Едемската градина в подчинение и повинност на Бога. Онова, което това пдчинение поставяше на изпитание, бе забраната да се яде от дървото за познаване на доброто и злото.
Но какво стори човекът ? Още при първия случай, в който би могъл да докаже своето подчинение и своята повинност, той не послуша Господ, но съзнателно наруши заповедта. Ето го началото. Три хиляди години по късно, Бог отбелязваше в Словото си: Господ надникна от небесата над човешките чада, за да види има ли някой разумен, който да го търси. Всички се отбиха от пътя, всички заедно се развратиха; ни един не върши добро. (Пс. 14:2-3) А хиляда години след това Божието Слово казва още: Няма никой разумен, който да търси Бога; всички се отклониха, всички станаха ненужни, никой не е добродетелен, няма ни един: (Римл. 3:11-12). Следователно Божията присъда не може да се обясни по друг начин, освен с тези думи: Понеже всички съгрешиха - не заслужават да достигнат до Божията прослава (Римл. 3:23).
Тогава може би вие ще кажете: Допускам, че често върша лоши неща, но не мога да твърдя, че никой никога не е вършил и добро: за такива като Анри Дюнан или Алберт Швейцер, който са посветили живота си в помощ на другите. Пък и когато ям, пия, ходя на училище или отивам на работа аз не върша нищо лошо.
Сами по себе си тези неща не са лоши, но те лесно могат да станат такива. Ако изядеш една ябалка, в това няма нищо лошо; но дете, което яде ябълка след като майка му е забранила, е непокорно. Тук стигаме до същността на въпроса: Що е грях ?
Човек е създаден от Бог и негов дълг е да Му служи. Всичко което върши в противоречие с положението и задачата, които Бог му е отредил, е грях. Този принцип намираме в 1 Йоан 3:4: Грехът е беззаконие. Всяка постъпка, с която човек пренебрегва властта на Бога над творението му, е грях.
Да се яде, например, е грях, ако не се върши в подчиненост спрямо Бога. Господ Исус ядеше само тогава, когато Бог Му казваше (Мат. 4:4, Йоан 4:34). Тази е причината, поради която в Божието Слово се казва: Господи, какво искаш да сторя ? Не достигаме ли до заключението, че всичко, което сме вършили е грях ?
Ето какво се казва в Божието Слово: Никой не прави добро, ни един (Римл. 3:12). Всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло (Бит. 6:5). Това е причината, поради която праведният Бог трябва да съди всички люде. Това е причината, поради която милостивият Бог приканва всички люде да се обърнат към Него, защото той желае да ги спаси от страшния съд, който ги очаква.
Ето че достигам до втория ви въпрос: Що всъщност е обръщение ?
Не е лесно да се обясни, защото нито обръщение, нито покаяние са точен превод на гръцката дума метаноя, използвана в оригиналните ръкописи на Божието Слово. Не съществува българска дума, която да предава точният смисъл на гръцката.
Според 1 Сол. 1:9, може да се каже, че идеята за обръщението се съдържа в тази дума. До тогава животът на Солунците беше обърнат към идолите. Сега те се бяха обърнали, т.е. отвърнали от идолите и обърнали към Бога. Но някои пасажи от Деян. 2:37,38; 17:30,31; Откр. 9:20,21 и др. показват, че тази мисъл е свързана със самоосъждането, с присъда над собствения живот и на постъпките ни пред Бога.
Можем следователно да кажем, че обръщение означава приближаване към Бога, за да се самоосъдим пред Него, изповядвайки, че не сме живели в подчинение, поради ко