ЩЕ  УМРЕШ…

А  ПОСЛЕ  ?


 

         „На людете е отредено да умират…“ (Евреи 9:27).

         Никой не отрича това Библейско твърдение. А и във всяко населено място гробищата ни напомнят за тази неизбежност: накрая се умира. Водени от чувство на симпатия, на благоприличие, или пък защото сме пряко засегнати от траура, ние често се срещаме, понякога и с едни и същи хора, на това печално място. Разделяме се без да се питаме: Следващият път кой ли ще бъде ? Защото неминуемо е, че и нашият ред ще дойде. Човешкият живот се представя като броене в обратен ред. Процесите на стареене и на подготовка за смърт  започват още от самото раждане. Но с две големи неизвестности: финалът и къде точно се намираме сега.

 

НЕИЗВЕСТНА   ПОСОКА

 

                 Неизвестна ли ? Нима сте толкова сигурни ? Или по-скоро, не ви се ще да си поставяте тези въпроси ? Ще признаете, че това е едно съвсем неприемливо поведение. Първо, в него няма логика. Никой не би се качил във влака, без да знае в каква посока ще пътува. Второ -  за такова поведение не може да се каже, че е смело ! По- лесно е да не мислим, нали? Но, все пак, имате право да се страхувате. Стихът от Библията, който циитирахме, продължава така:

„… да умрат един път, а след това - съд“. Какво следва след смъртта? Това е въпросът на въпросите. Библията отговаря с една единствена дума, която звучи страшно, но която не можем да не чуем : С Ъ Д. Но не! Всичко не свършва в момента, когато ковчегът се скрива под земята. Ако тялото, което е било  пръст, се върне на земята, „духът се връща при Бога, който го е дал“ (Еклесиаст 12:7). При Бог, за да чуе оценка и за да получи присъда.

               Но настоящият живот, къс предходен момент от вечната история на нашата душа е, въпреки това, пълен с последствия. Той представялява голямо изпитание. Как сме си послужили с нашата свобода, с нашето време, със здравето си, със способностите си?… И най-главното, какво е било мястото на Исус Христос в живота ни? Намерили ли сме в Негово лице нашия Спасител и нашия Господ след това ?

 

 

ТОЧКАТА, НА КОЯТО СМЕ В МОМЕНТА

 

               От годините, от дните, от минутите, които се изнизват фатално, за да стигнат неминуемо до нула, колко ли още ни остават ?

               Ние нищо не знаем, казват някои и поради тази причина, смъртта изглежда така страшна: в миг само тя може да разруши всичките ни планове, да разкъса най-свидните ни възки.

               Ние нищо не знаем, съгласни сме, отговарят другите; но така е по-добре. Защо да помрачаваме и без това тъй бързо изплъзващото ни се време, така скъпернически отредените ни мигове, със страха, че всеки момент те ще секнат ?

               Ние нищо не знаем, наистина. Но тъкмо това би трябвало да ни подтикне да се подготвим още от сега за предстоящата среща лице в лице с нашия Съдия, пред когото ще трябва да даваме сметка. „Приготви се… ( тук всеки може да сложи своето име) да срещнеш своя Бог“ (Амос 4:12).  Но как ? Като изпреварим съда, което означава спонтанно да изповядаме пред Бога нашия грях и да приемем Неговото опрощение: дареното ни от Исуса Христа чрез делото Му спасение.

 

УВЕРЕНОСТ

 

               Досущ като другите, и християнинът не знае кога ще настъпи последният му момент. Но за сметка на това, що се отнася до отвъдния живот, той е изпълнен с търда увереност, която черпи от Словото на своя Бог. И най- напред в това, че : СМЪРТТА  Е  ПОБЕДЕНА; „Къде е, о, смърт, твоето жило? Къде е, о, смърт, твоята победа ?“ ( 1 Коринтяни 15 : 55-56). Вярващият без страх може да се взира в собствената си смърт; той е подготвен за нея. Съдът и присъдата, които идват след нея, са понесени от Един Друг.

               „Исус Христос унищожи смъртта“ - „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Исуса Христа и живеят не чрез плътта, а чрез духа“ ( 2 Тимотей 1:10; - Римляни 8: 1).

                 Грехът, това жило, с което смъртта се въоражаваше, подобно жилото на отровно влечуго,  s бе изтръгнат чрез Исусовия кръст. И по такъв начин смъртта престана да тревожи християнина; тя вече не е катастрофален край, но врата към едно приказно бъдеще; тя вече не е загубата на всичко, което му е скъпо, но точно обратното - среща с всичко обично. Тя е прагът, който той прекрачва, за да отиде на небето: умората, грижите, страданията - остават от отсамната страна, а от другата го очакват почивка и мир, безоблачно и безкрайно щастие.

                 Не искате ли още от сега да уредите и вие големия и сериозен въпрос, касаещ вашата вечност, като просто приемете спасението, което Исус ви предлага и на което Той сам заплати цялата цена ?

 

 


 

Цитати  от  Библията  според  един  подобрен  превод

 

 

Това разпространение на библейска книжнина има като единствена цел да ви запознае с посланието, което Бог ви отправя чрез Словото си: Библията. Тя няма нищо общо със сектите, които се стремят да ви направят свои привърженици.